бил си доброил

Речник на българския език

1. бил си доброил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си доброил е производна форма на доброя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).