бил си възгласил

Речник на българския език

1. бил си възгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си възгласил е производна форма на възглася (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).