бил си възбунил

Речник на българския език

1. бил си възбунил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си възбунил е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).