бил си буботил

Речник на българския език

1. бил си буботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си буботил е производна форма на буботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).