бил си блещил

Речник на българския език

1. бил си блещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си блещил е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).