бил сдържал

Речник на българския език

1. бил сдържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сдържал е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил сдържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сдържал е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).