бил сдиплил

Речник на българския език

1. бил сдиплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сдиплил е производна форма на сдипля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).