бил самохвалил

Речник на българския език

1. бил самохвалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самохвалил е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).