бил самосъжалил

Речник на българския език

1. бил самосъжалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самосъжалил е производна форма на самосъжаля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).