бил саморазтурял

Речник на българския език

1. бил саморазтурял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил саморазтурял е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).