бил самопровъзгласявал

Речник на българския език

1. бил самопровъзгласявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самопровъзгласявал е производна форма на самопровъзгласявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).