бил самоотлъчил

Речник на българския език

1. бил самоотлъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).