бил самообезличавал

Речник на българския език

1. бил самообезличавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самообезличавал е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).