бил самоизмамил

Речник на българския език

1. бил самоизмамил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоизмамил е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).