бил самозаблудил

Речник на българския език

1. бил самозаблудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самозаблудил е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).