бил самовъзхищавал

Речник на българския език

1. бил самовъзхищавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).