бил самовъзпламенявал

Речник на българския език

1. бил самовъзпламенявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).