бил ръмил

Речник на българския език

1. бил ръмил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ръмил е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).