бил рутил

Речник на българския език

1. бил рутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил рутил е производна форма на рутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).