бил разхубавил

Речник на българския език

1. бил разхубавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разхубавил е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).