бил разхленчил

Речник на българския език

1. бил разхленчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разхленчил е производна форма на разхленча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).