бил разхитил

Речник на българския език

1. бил разхитил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разхитил е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).