бил разрил

Речник на българския език

1. бил разрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разрил е производна форма на разрия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).