бил разпорил

Речник на българския език

1. бил разпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разпорил е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).