бил разломил

Речник на българския език

1. бил разломил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разломил е производна форма на разломя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).