бил разгорил

Речник на българския език

1. бил разгорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разгорил е производна форма на разгоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).