бил разбунял

Речник на българския език

1. бил разбунял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разбунял е производна форма на разбуням (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).