бил разбунил

Речник на българския език

1. бил разбунил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разбунил е производна форма на разбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).