бил пулил

Речник на българския език

1. бил пулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пулил е производна форма на пуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).