бил проръмжавал

Речник на българския език

1. бил проръмжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил проръмжавал е производна форма на проръмжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).