бил притъпил

Речник на българския език

1. бил притъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил притъпил е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).