бил преупълномощавал

Речник на българския език

1. бил преупълномощавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).