бил пошушвал

Речник на българския език

1. бил пошушвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пошушвал е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).