бил поръждавял

Речник на българския език

1. бил поръждавял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поръждавял е производна форма на поръждавея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).