бил поокъсявал

Речник на българския език

1. бил поокъсявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поокъсявал е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).