бил понастивал

Речник на българския език

1. бил понастивал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понастивал е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).