бил понапудрял

Речник на българския език

1. бил понапудрял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понапудрял е производна форма на понапудрям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).