бил понамръщил

Речник на българския език

1. бил понамръщил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понамръщил е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).