бил понавил

Речник на българския език

1. бил понавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понавил е производна форма на понавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).