бил поизпилил

Речник на българския език

1. бил поизпилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизпилил е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).