бил поизкрил

Речник на българския език

1. бил поизкрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизкрил е производна форма на поизкрия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).