бил поизгърбил

Речник на българския език

1. бил поизгърбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизгърбил е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).