бил поизгорил

Речник на българския език

1. бил поизгорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизгорил е производна форма на поизгоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).