бил поизгнил

Речник на българския език

1. бил поизгнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизгнил е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).