бил погулял

Речник на българския език

1. бил погулял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил погулял е производна форма на погуляя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).