бил поборил

Речник на българския език

1. бил поборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поборил е производна форма на поборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).