бил побелял

Речник на българския език

1. бил побелял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил побелял е производна форма на побелея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).