бил пленил

Речник на българския език

1. бил пленил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пленил е производна форма на пленя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).