бил оцъклил

Речник на българския език

1. бил оцъклил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оцъклил е производна форма на оцъкля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).