бил оспорил

Речник на българския език

1. бил оспорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оспорил е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).